Biking along the Drava river / Покрай Драва с колела

Текстът на български език е под снимките

When a friend asked me where was I during the "long" weekend, I decided to sit down and write a little more about the 4 days spent in the sun, water and nature of Carinthia. As it is well known, May is the month of biketours. Thank God (this literally, because Friday was a religious holiday), four days off have been granted together and we left off in the company of a close family . Our friend made the entire organization of the journey (that in Austria-like countries  is serious work, everything is booked for months ahead because somehow, these people here know that they will enjoy the Maldives from 1 to 15 July, 2021, for example). Because of the little guys, the youngest of which is 5 years old, we have selected flat profile and what better than the bikeroute along the Drava river in Carinthia.

Because we started preparations only in February and dawdled until March, all the possibilities for transport of the bikes by train to Carinthia were already booked and we needed to load on the cars. Unfortunately the father in the other family met unexpected difficulties with his holiday and I’ve found myself in the company of two women and many children. Quite in line with the new European realities.

Having already several years of experience with similar events along the Danube I suspected what might happen, but the reality surpassed all expectations. 25-26 degrees Celsius, clear blue May sky above, light-green river lazily moving to the left, the Dolomites with snow peaks rising on the right and little clouds exactly between the sun and our winterwhite necks. Dirt road or asphalt, slightly up, slightly downq through the pine groves or deciduous woods, one unchanging perfection in the landscape. The experience turned into one of those nightmares that constantly and for years harass us while sitting on hemorrhoids causing chairs (and backpain and obesity and headaches and so on) in front of computers. Suddenly you think of those heavenly moments, make the comparison to reality and that's where the stress at work actually comes from. Good thing was that on the second day, the children began to fall down, to scratch knees and elbows, and thus helping us out of that annoying harmony.

The first night we slept in a wonderful place, with wonderful views, very clean and natural, with all amenities. We greeted our friend for excellent research on the Internet and best choice.

The second night we slept in a wonderful place, with wonderful views, very clean and natural, with all amenities. We greeted our friend for excellent research on the Internet and best choice.

On the third night I began to suspect that it is a standard, not a skill and luck in the selection of lodgings. I have this suspicion for four years now.

The natural inclination at which Drava has descended to the sea is very steep, i.e. "Alpine profile." Little by little this profile was changed and now the territory of Carinthia has 10 hydroelectric plants that provide about 60% of the consumption of electricity in the province. Small and large bridges helped us over the side arms of the river or from side to side of the Drava itself – just to even the pressure on the cervical vertebrae. Little towns and villages alternate one after another and I can say that in the spring and autumn (also bike season) they are incredibly beautiful, clean and tidy. Probably in winter and summer is complete chaos and muddle to balance things. Because the quiet and slow river was not sufficiently calming, we have visited several lakes nearby, ranging from Wörthersee, which is enormous and is the local equivalent of a sea, Faaker See (be careful with the pronunciation) and Klopeiner See, which is the warmest lake in Austria (22 C in May). Scattered all over this idyllic landscape are some things called Buschenschank. Most simply can this be explained as "trap of a cunning peasant." This is an enterprising local individual who makes a "trap" out of his house and is preparing and offering food to the exhausted of beauties passing tourists. The meal  is only one - seasonal, organic and very tasty. B plan is a local sandwich that is also gently overflowing the plate. Two children go with a sandwich, two adults also. You can add a drink from local apples with different degree of alcohol. The desert is homemade pie, just out of the oven.

Thus I am ending the story of our little tour and I am pleased to say that I’ll never set foot there again because there is so much more to see and feel in Austria.

Some evidence pictures are attached.

Покрай Драва с колела

Когато един приятел ме попита какво съм правил през „дългия“ уикенд, реших, че трябва да седна и да напиша малко повече за 4-те дена, прекарани сред слънцето, водата и природата на Каринтия. Както е известно на всеки, май е месецът на велопоходите. Слава Богу (това съвсем буквално, защото петък беше религиозен празник), събраха се четири почивни дни заедно, отпуските бяха разрешени и заминахме с едно приятелско семейство. Нашата приятелка направи цялата организация по пътешествието (това в Австрия и подобните й държави е сериозен труд, всичко е резервирано месеци напред,  защото незнайно как, тия хора тук знаят, че ще почиват на Малдивите от 1 до 15 юли 2021 година например). Поради наличието на дребосъци, най-малкият от които на 5 години, беше подбран равнинен профил и какво по-добро от велопътя покрай река Драва в Каринтия.

Поради това, че се сетихме чак през февруари и се туткахме до март, всички възможности за придвижване на колелата с влак до Каринтия бяха вече изчерпани и се наложи да се товарим на колите. За съжаление таткото в приятелското ни семейство срещна неочаквани трудности с отпуската и се оказах в компанията на две жени и множество деца. Съвсем в тон с новите европейски реалности.

Имайки вече няколкогодишен опит с подобни мероприятия по Дунава, подозирах какво може да се случи, но реалността надмина всички очаквания. 25-26 градуса, кристално синьото майско небе отгоре, светло-зелената река лениво се точи отляво, Доломитите със снежните си върхове се издигат отдясно и малки облачета точно между слънцето и нашите зимно бели вратове. Черен път или асфалт, леко нагоре, леко надолу, през борови горички, през широколистни горички, една неизменна перфектност в пейзажа. Преживяването се превръщаше в един от тези кошмари, които непрекъснато и с години наред ни тормозят, докато седим  на хемороидизиращите (и гръбначнокривящи, главоболни, удебеляващи ни и прочее)столове пред компютрите. Внезапно се сещаш за неземните мигове, правиш паралел с действителността и ето откъде всъщност идва стресът в работата. Добре, че на втория ден децата започнаха да падат, да белят колене и лакти, та да разчупят малко тази така досадна хармония.

Първата вечер спахме в чудесно място, с прекрасен изглед, изключително чисто и натурално-природно, с всякакви удобства. Поздравихме нашата приятелка за отличното проучване в Интернет и добрия избор.

Втората вечер спахме в чудесно място, с прекрасен изглед, изключително чисто и натурално-природно, с всякакви удобства. Поздравихме нашата приятелка за отличното проучване в Интернет и добрия избор.

На третата вечер започнах да подозирам, че става въпрос за стандарт, а не за умения и късмет при избора на квартири. Вече четири години имам такова подозрение.

Естественият наклон, по който Драва се е спускала към морето, е много голям, т. нар. „алпийски профил“. Малко по малко профилът е изменян и в момента на територията само на Каринтия има 10 водноелектрически централи, които осигуряват около 60% от потреблението на ток в провинцията. Малки и големи мостове те прехвърлят през странични ръкави на реката или от едната на другата страна на самата Драва - за равномерно натоварване на шийните прешлени. Градчетата и селцата се редуват едно след друго и мога да кажа, че през пролетта и есента (също колосезон) са приказно красиви, чисти и подредени. Вероятно през зимата и лятото е хаос и пълна неразбория, за да компенсират. Понеже тихата и бавна река не ни беше достатъчно успокояваща, посетихме и няколко езера в близост, като се започне от Wörthersee, което е огромно и е местният еквивалент на море, Faaker See (тук да се внимава с произношението) и Klopeiner See, което пък е най-топлото езеро в Австрия (22 градуса още през май).  Целият този идиличен пейзаж е осеян с нещо, което там наричат Бушеншанк. Най-просто мога да го обясня като „капанче от хитър селянин“.  Това е предприемчив местен индивид, който прави от къщата си „капанче“ и готви и предлага храна на поуморените от красоти преминаващи туристи. Яденето е само едно, сезонно, био и много вкусно. В краен случай ти предлагат местен сандвич, който също лекичко прелива от чинията. Две деца минават с един сандвич, двама възрастни също. Към това прибавят питиета от местни ябълки с различен алкохолен градус. Десертът е току-що изваден от фурната домашен сладкиш.

Така завършвам разказа за нашата малка обиколка и с радост мога да кажа, че никога повече няма да стъпя там, защото в Австрия има още толкова много да се види и усети.

Прилагам малко доказателствен снимков материал.